Незабравимите моменти са като крайъгълните камъни на живота ни. Когато човек разказва или си спомня за някое незначително събитие винаги се опира на незабравимите мигове - преди да завърша училище, преди да вляза в университета и т.н.

Но кое прави незабравимите моменти незабравими?
Има моменти, които още преди да са се случили, човек знае, че ще са незабравими, като сватбата, раждането на дете, завършването на средно или висше образование. Дори са измислени цели ритуали, целящи подчертаването на значимостта на момента като например абитуриентски бал, абсолвентски бал и т.н.

Има обаче други моменти, които са уж незначителни и в един момент се оказват незабравими. Например онази вечер, когато със съквартирантката сте яли сладолед и сте си споделяли откровено за най-интимните неща от живота. Разбира се, имало е и други пъти когато сте си говорили над купичка със сладолед, но след време именно тази вечер ще остане незабравима.

Тогава какви са характеристиките един момент да бъде забравен, а друг да се помни дълго? Защото част от незабравимите моменти не са донесли някаква промяна в живота, единствено емоция. Може би именно това отличава забравимото от незабравимото - силната и интензивна емоция. Но пък ако само това отличава двата вида моменти, тогава се оказва, че много рядко ни се случва да изпитваме силни емоции, а това принципно не е вярно.

Така че, незабравимият момент е важен и значим и най-важното помним го дълго време. В общи линии обяснението на това явление се явява безмисленото определение, че колата е жълта, защото е жълта!