Едва ли има жена, която да не си е мечтала или мечтае да срещне своя принц. Но дали са останали още принцове или са просто жаби, които колкото и да ги целуваш, си остават жаби? Аз може да съм последната, живееща с илюзията, че макар и скрити под дърво и камък, все още има принцове.

Но принцовете вече не са със златен ореол около главата, яхнали своя верен кон или златна каляска. Нещата се промениха. Каляски имат и принцовете и жабите, даже понякога жабите имат по-красиви и по-големи каляски. Разбира се, за разлика от приказките, принцовете не са само руси и високи, те са по-близо до жабите - има ниски и високи, слаби и дебели, абе всякакви. Но днешните принцове вече отдавна не са кавалери, не подават ръка на жената, когато слиза от автомобил, на подават връхна дреха, отдавна спряха да подаряват цветя по повод, без повод пък съвсем, спряха да организират романтични вечери на свещи, твърде заети да гледат поредния мач по телевизията с биричка в ръка; спряха да казва на принцесата си - мила, любима и се ограничават на съкратения вариант от "Мааа".

И на фона на тази всеобща жабещина все се чудя как така МОЯт принц се е съхранил като принц, как така още не е станал жаба. Как така все още намира време да е нежен с мен, да ме утешава, как така след повече от 11 години все още съм неговата любима, а не "Мааа..."? Да не би пък той да е последният екземпляр от един вече изчезващ вид - принцовете.

Тогава какво ще стане с принцесите, принудени да живеят само с жаби?
Но пък като се замисля то няма и много принцеси. Вече малко жени намират време да са само красиви. Особено след като повечето от нас трябва да работят и да се грижат за дома. Все пак малко от нас имаме работа като Златка от Плеймейт (май й викаха черната Златка), която на отговор какво работи, каза че "Излъчвала" по цял ден и че то да излъчваш не е лесна работа. Ама какво ли разбирам аз една  средностатистическа жена? Повечето жени са станали изключително независими и нямат нужда да ги спасяват, защото те без проблем биха могли не просто да спасят себе си, но и жабите до себе си. Гоним кариера и развитие и сякаш нямаме много време да сме си просто жени.

Така че предполагам е нормално вече да няма прицове след като принцесите отдавна вече не искат да са принцеси. Така че добре дошли на множеството жаби, които се пъчат като истински принцове, опитвайки се да скрият крастата зъд ушите си.